5 mar 2014, 8:19  

Цвете

1.4K 0 25

 

 

ЦВЕТЕ

 

Цвете, така съществуваш –

впило си корен в земята,

жадно издишваш в съзвучие

тайни вселенски в омая.

 

Слънце те топли, завива

с жълто сърце в одеяло.

Греят цветчета, не виждат –

мрак неусетно погалва ги.

 

Пиеш дъждовни воали,

миеш лицето от зимата,

сбрана от капките залезни.

Тлееш в копнежи безименни.

 

С бурята пак се венчаваш,

скършва снагата зелена.

Семе покълва в мълчание,

чака във времето тленно.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Димитър!
  • Няма да използвам осемсрични думи за да кажа колко много харесах това стихотворение ... просто е прекрасно
  • Сърдечно ви благодаря, Иван, Роси (Иванова), Роси (Танчева), Радостина, Сеси, Валентина, Мария, Доника!

    Пожелавам ви пъстроцветна седмица!
  • Семе покълва в мълчание,
    чака във времето тленно.
    Прекрасно е! Поздрав, Санвали!
  • Санвали, оставяш ме без думи...
    Това стихотворение е разкошно!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...