5 mar 2014, 8:19  

Цвете

1.4K 0 25

 

 

ЦВЕТЕ

 

Цвете, така съществуваш –

впило си корен в земята,

жадно издишваш в съзвучие

тайни вселенски в омая.

 

Слънце те топли, завива

с жълто сърце в одеяло.

Греят цветчета, не виждат –

мрак неусетно погалва ги.

 

Пиеш дъждовни воали,

миеш лицето от зимата,

сбрана от капките залезни.

Тлееш в копнежи безименни.

 

С бурята пак се венчаваш,

скършва снагата зелена.

Семе покълва в мълчание,

чака във времето тленно.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Димитър!
  • Няма да използвам осемсрични думи за да кажа колко много харесах това стихотворение ... просто е прекрасно
  • Сърдечно ви благодаря, Иван, Роси (Иванова), Роси (Танчева), Радостина, Сеси, Валентина, Мария, Доника!

    Пожелавам ви пъстроцветна седмица!
  • Семе покълва в мълчание,
    чака във времето тленно.
    Прекрасно е! Поздрав, Санвали!
  • Санвали, оставяш ме без думи...
    Това стихотворение е разкошно!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...