ЦВЕТЕ
Цвете, така съществуваш –
впило си корен в земята,
жадно издишваш в съзвучие
тайни вселенски в омая.
Слънце те топли, завива
с жълто сърце в одеяло.
Греят цветчета, не виждат –
мрак неусетно погалва ги.
Пиеш дъждовни воали,
миеш лицето от зимата,
сбрана от капките залезни.
Тлееш в копнежи безименни.
С бурята пак се венчаваш,
скършва снагата зелена.
Семе покълва в мълчание,
чака във времето тленно.
© Санвали All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
