Цвете
ЦВЕТЕ
Цвете, така съществуваш –
впило си корен в земята,
жадно издишваш в съзвучие
тайни вселенски в омая.
Слънце те топли, завива
с жълто сърце в одеяло.
Греят цветчета, не виждат –
мрак неусетно погалва ги.
Пиеш дъждовни воали,
миеш лицето от зимата,
сбрана от капките залезни.
Тлееш в копнежи безименни.
С бурята пак се венчаваш,
скършва снагата зелена.
Семе покълва в мълчание,
чака във времето тленно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Санвали Всички права запазени
