Цвете
Не си жена за всеки мъж,
а просто – истинска загадка.
Минаваш като топъл дъжд,
илюзия си - много сладка.
Парфюмът ти е чародей,
в желанията си залитам.
С коси съблазън ми повей,
аз с погледи ще те разпитам...
Ти може би очакваш мен,
но аз как да ти го разкажа,
изглеждам толкова смутен -
звезди изпускам по паважа...
Но нека просто помълчим,
от порив ще измисля цвете
и ще усетиш, че вървим
във щастието си, и светим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
