Цвете
Не си жена за всеки мъж,
а просто – истинска загадка.
Минаваш като топъл дъжд,
илюзия си - много сладка.
Парфюмът ти е чародей,
в желанията си залитам.
С коси съблазън ми повей,
аз с погледи ще те разпитам...
Ти може би очакваш мен,
но аз как да ти го разкажа,
изглеждам толкова смутен -
звезди изпускам по паважа...
Но нека просто помълчим,
от порив ще измисля цвете
и ще усетиш, че вървим
във щастието си, и светим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
