12.01.2014 г., 20:13 ч.

Цвете 

  Поезия » Любовна
736 1 8


Не си жена за всеки мъж,
а просто – истинска загадка.
Минаваш като топъл дъжд,
илюзия си - много сладка.

Парфюмът ти е чародей,
в желанията си залитам.
С коси съблазън ми повей,
аз с погледи ще те разпитам...

Ти може би очакваш мен,
но аз как да ти го разкажа,
изглеждам толкова смутен -
звезди изпускам по паважа...

Но нека просто помълчим,
от порив ще измисля цвете
и ще усетиш, че вървим
във щастието си, и светим...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна светлина - излъчваш с топла, нежна поезия!
  • Красиво и напевно, Мишо!Браво! Харесах и оценявам!
    Поздрави от мен и лека седмица!
  • Дали да си взема една звезда от паважа?Не, няма...
  • Прекрасно , както винаги ! Адмирации !
  • Ти може би очакваш мен,
    но аз как мога да го кажа.

    Нещо има в ритъма. Иначе е точно в стила, който харесвам. Поздрави!
  • звезди изпускам по паважа...
    Непохватен си, значи. И аз така.
    Хареса ми много, оригинално и вълнуващо е, а краят е чудесен!
  • Иска ми се да можех да видя твоето измислено цвете? Как ли изглежда, вероятно е неземно като поезията ти
  • !!!
Предложения
: ??:??