Цвете
565
0
2
Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна.
А потокът буен до мен пълзи до забрава,
чувам песента му как ме зове.
Изтръпвам от тази прохлада,
доволно протягам ръце.
И тръгвам отново засмяна,
той, животът, с мене върви.
Една дъга ръце си подава,
разноцветна в очите ми гори.
Ето, пак съм щастлива,
румени устни росата покри.
Това цвете пак се усмихна,
прошепна ми тихо - напред само върви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
