mariqslavova1947 (Мария)
223 246
19.05.2012 г., 1:22 ч.

Цвете 

  Поезия » Друга
424 0 2

Цвете

 

Едно усмихнато цвете

в ранен час ме повика

тихо до него

да седна.

 

А потокът буен до мен пълзи до забрава,

чувам песента му как ме зове.

Изтръпвам от тази прохлада,

доволно протягам ръце.

 

И тръгвам отново засмяна,

той, животът, с мене върви.

Една дъга ръце си подава,

разноцветна в очите ми гори.

 

Ето, пак съм щастлива,

румени устни росата покри.

Това цвете пак се усмихна,

прошепна ми тихо - напред само върви!

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви,че сте го видяли като добро.Не зная вече тук какво се харесва и какво не.Това е моята поезия-така пиша,така живея.



  • Добро е.
Предложения
: ??:??