Цвете мое
Знаеш ли, колко обич
крия към тебе,
моя млада, скалиста земя,
за която някои казват
открай време,
че на нея птици не кацат ...
Лъжа! Завистливо поверие!
Унесен над тебе летя
от утрото на моето време
до залеза, в който прозрях,
че най-скъпото цвете за мене
е там, на родния праг ...
Дълбоко в душата го скрих,
премаляло от грях,
там да се разлиства тихо -
родено на вратата на Рая,
преминало деветте кръга на Ада,
то е живо в мен с аромата
от който за миг оживях ...
Вълшебно мое цвете ...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
