По извивките меки
на мойто желание,
нежно спускаш ръце
и тъчеш красота,
а в очите ти грее
копнежно сияние
и във цветно обагря
отново света.
Изтъкана от нежност
и топло мечтание,
с тебе диво изплитам
вълшебна дъга
и, унесени двама
в горещо дихание,
запечатваме с обич
цвета на дъжда.
© Евдокия Иванова Все права защищены