Още съм влюбена
в слънцето,
в изгрева,
в ясния ден.
Мислите хвъркат ми
пролетно.
Защо ли?
Просто съм в плен.
В плен
на красивите думички.
На устните,
даващи плам.
А ръцете,
които прегръщат ме,
в дъга ме превръщат,
във страст.
Правиш живота ми
музика.
Изпявам
щастливия миг.
Танцувам
красива и истинска
... и те дописвам
във стих!
© Таня Мезева Все права защищены