Цветна градушка
Когато се спусне нощна завеса
и моята уличка се обезлюди,
когато отново ме омагьосаш
и цветна градушка над мен завали,
когато над мен с шумолящ пламък
и с глас сподавен гальовно шептиш...
На стария олтар, предани приятелю,
познавам аз твоя вътрешен свят,
легенда си, пламнала над морето,
ще премина ли с теб хилядолетия?...
Когато звуци вековни отекват
и влюбени стонове се слеят в едно,
когато небето не е просто синьо,
а най-предано, нежно писмо,
когато се раждам, за да се слея
и събера загубени смях и сълза...
Тогава...
и моята уличка се обезлюди,
когато отново ме омагьосаш
и цветна градушка над мен завали,
когато над мен с шумолящ пламък
и с глас сподавен гальовно шептиш...
На стария олтар, предани приятелю,
познавам аз твоя вътрешен свят,
легенда си, пламнала над морето,
ще премина ли с теб хилядолетия?...
Когато звуци вековни отекват
и влюбени стонове се слеят в едно,
когато небето не е просто синьо,
а най-предано, нежно писмо,
когато се раждам, за да се слея
и събера загубени смях и сълза...
Тогава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
