Пурпурни мрежи от нишки надежда
ще навия с пръстите си на кълбо от прежда.
Шарени багри от сляпа любов
ще дочакат със мене изгрева нов.
Сини лунни стъпки на малко дете
ще надничат в нощта от твоето перде.
Порцеланови капки от моите очи
ще падат ли пак и без навън да вали?
© Карина Костадинова Все права защищены