17 апр. 2011 г., 15:28

Цветя

2K 1 29

Момичета със устни ароматни,

разлистили мечти във чуден цвят,

събрали шепа нежност от земята,

сред  утринния  хлад се суетят...

 

Нагиздени със капчици росица,

прегръщат жадно слънчеви лъчи,

и с порива на пъстропери птици

разцъфват дъх в  изтънчени снаги...

 

Прекрасни рози, чудни орхидеи,

изящни хризантеми, теменуги -

танцуват малките градински феи

със ветровете на забави  луди...

 

Усмихват се кокетно – красотата

е смисълът на цветните им дни,

и  някой ден откъсват си душата

в усмивката на ласкави очи...

 

 

Честит Празник, приятели!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усеща се уханието на стиха ти,Оги!
    "Нагиздени със капчици росица..."-нямам думи за това...
    Поздравления!
    Отново!
  • Празничен стих
    Последната строфа най-много ми хареса.
    Поздрав!
  • Чудна градина се усмихва от твоето стихотворение, Оги!
  • Благодаря ви, Ив, Роси, Галя, Шушка, Сеси!
    Пролет сте в душата ми!
  • много добър финал, Оги, браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...