17.04.2011 г., 15:28

Цветя

2K 1 29

Момичета със устни ароматни,

разлистили мечти във чуден цвят,

събрали шепа нежност от земята,

сред  утринния  хлад се суетят...

 

Нагиздени със капчици росица,

прегръщат жадно слънчеви лъчи,

и с порива на пъстропери птици

разцъфват дъх в  изтънчени снаги...

 

Прекрасни рози, чудни орхидеи,

изящни хризантеми, теменуги -

танцуват малките градински феи

със ветровете на забави  луди...

 

Усмихват се кокетно – красотата

е смисълът на цветните им дни,

и  някой ден откъсват си душата

в усмивката на ласкави очи...

 

 

Честит Празник, приятели!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усеща се уханието на стиха ти,Оги!
    "Нагиздени със капчици росица..."-нямам думи за това...
    Поздравления!
    Отново!
  • Празничен стих
    Последната строфа най-много ми хареса.
    Поздрав!
  • Чудна градина се усмихва от твоето стихотворение, Оги!
  • Благодаря ви, Ив, Роси, Галя, Шушка, Сеси!
    Пролет сте в душата ми!
  • много добър финал, Оги, браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...