17 июн. 2015 г., 16:27  

Цветята, които бих ти изпратила

683 0 2

не се страхувам
че ще попаднат при някой
съвсем непознат
или че целият свят
ще се присмее 
на моите чувства

единствено ме е страх
да не ги получи
онази до теб
която  понякога

във съня си допускаш

не бих искала
да усети тя ревността
като примка
която и мен задушава
щом е спечелила

място в твойта душа
заради мене 
да страда 
не заслужава

 

 

Публикувано във:

  • Сп. Простори, 2021, 1, 54

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз усетих любов, ревност, но и благородство, а това е сила и ми хареса!
    Поздравявам те!
  • Хубаво стихотворение изпълнено с любов и ревност.
    Благородство се излъчва, дори и в жеста на ревност, което ме трогна:Поздравление и хубава вечер!

    "Не бих искала
    да усети тя ревността
    като примка
    която и мен задушава
    Щом е спечелила
    място в твойта душа
    заради мене да страда
    не заслужава."

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...