17 jun 2015, 16:27  

Цветята, които бих ти изпратила

  Poesía » Otra
681 0 2

не се страхувам
че ще попаднат при някой
съвсем непознат
или че целият свят
ще се присмее 
на моите чувства

единствено ме е страх
да не ги получи
онази до теб
която  понякога

във съня си допускаш

не бих искала
да усети тя ревността
като примка
която и мен задушава
щом е спечелила

място в твойта душа
заради мене 
да страда 
не заслужава

 

 

Публикувано във:

  • Сп. Простори, 2021, 1, 54

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз усетих любов, ревност, но и благородство, а това е сила и ми хареса!
    Поздравявам те!
  • Хубаво стихотворение изпълнено с любов и ревност.
    Благородство се излъчва, дори и в жеста на ревност, което ме трогна:Поздравление и хубава вечер!

    "Не бих искала
    да усети тя ревността
    като примка
    която и мен задушава
    Щом е спечелила
    място в твойта душа
    заради мене да страда
    не заслужава."

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...