30 мар. 2007 г., 19:17

Цветята на любовта

851 0 3
  Цветята на любовта 
 Не звъни телефонът, а само мълчи, 
сякаш  ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее... 
Във  вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари. 
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли
... 
Увяхват цветята на любовта  наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера... 
Цветята увяхват и с  тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми  липсваш в моя ден... 
  
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...