Цветята на любовта
Цветята на любовта
Не звъни телефонът, а само мълчи,
сякаш ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее...
Във вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари.
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли...
Увяхват цветята на любовта наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера...
Цветята увяхват и с тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми липсваш в моя ден...
Не звъни телефонът, а само мълчи,
сякаш ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее...
Във вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари.
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли...
Увяхват цветята на любовта наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера...
Цветята увяхват и с тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми липсваш в моя ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
