viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
Mar 30, 2007, 7:17 PM

Цветята на любовта

  Poetry
848 0 3
  Цветята на любовта 
 Не звъни телефонът, а само мълчи, 
сякаш  ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее... 
Във  вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари. 
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли... 
Увяхват цветята на любовта  наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера... 
Цветята увяхват и с  тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми  липсваш в моя ден...   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0