30 mar 2007, 19:17

Цветята на любовта

  Poesía
850 0 3
  Цветята на любовта 
 Не звъни телефонът, а само мълчи, 
сякаш  ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее... 
Във  вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари. 
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли
... 
Увяхват цветята на любовта  наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера... 
Цветята увяхват и с  тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми  липсваш в моя ден... 
  
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...