12 мая 2009 г., 00:10

Цветята на мечтите не угасват

693 0 6

Цветята на мечтите не угасват,
макар да съм затънал днес в блата
и знаци във мъглата някъде проблясват,
посоката реших да избера.

Макар да казват ми, че е опасно,
макар да казват, че горчилка ще бера,
спокоен съм и виждам ясно,
решил съм и ще продължа.

Не, не търся тихи пристани да акостирам,
не търся грейнали приканващи дворци,
за застояла там водата аз намирам,
за блясъка в дворците пък горят души.

Не мога да ти обещая: "Ще е леко."
Не мога да ти обещая липса на сълзи,
но тъй ще стигнем толкова далеко,
ще се усмихваш щом се сещаш за "преди".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...