22 июл. 2011 г., 18:35

Цветята нямат гръб

1.9K 0 2

Цветятя  нямат  гръб

 

Решиш ли от теб да си ида,
не чакай гръб да обърна,
 ще искам пак да те видя,
за малко поне да те зърна.

 Да те усетя по светлината
на любовта изживяна

и, както цвете  в зората, 
 с теб - моя ден - да остана...


Не чакай гръб да обърна
и  да цъфтя за други в гората.
 Без ласката ти аз ще посърна
и ще забравя на любовта следата.


Не, няма гръб да обърна,
не ми е позната тъгата.
 Ще искам пак  да те зърна
на деня в залеза, както в зората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...