Cветът ми се променя...
Ти за мен си и паднал Ангел
и ученик на Сатаната...
Да бъда с теб ще бъде или най-доброто нещо за мен,
или най-лошото...
Пълно разрушение...
От очите ми вали,
а в мен вътрешно всичко гори...
В сенките на нощта откривам огромна тъга...
Протегнатата ми ръка остава сам-сама.
Наоколо е пълна тишина...
Лек ветрец подухва...
Вятъра на промяната усещам...
Светът ми се променя...
променям се и аз.
Заключвам в чекмеджето на тавана
всички спомени от Рая...
За мене вече няма светлина,
покривам себе си в тъмнина.
Лед скова сърцето ми...
Езеро ледено стана душата ми...
Нищо не ще мога да почувствам,
докато някой не се престраши леда да стопи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Томова Все права защищены
