Cветът ми се променя...
Ти за мен си и паднал Ангел
и ученик на Сатаната...
Да бъда с теб ще бъде или най-доброто нещо за мен,
или най-лошото...
Пълно разрушение...
От очите ми вали,
а в мен вътрешно всичко гори...
В сенките на нощта откривам огромна тъга...
Протегнатата ми ръка остава сам-сама.
Наоколо е пълна тишина...
Лек ветрец подухва...
Вятъра на промяната усещам...
Светът ми се променя...
променям се и аз.
Заключвам в чекмеджето на тавана
всички спомени от Рая...
За мене вече няма светлина,
покривам себе си в тъмнина.
Лед скова сърцето ми...
Езеро ледено стана душата ми...
Нищо не ще мога да почувствам,
докато някой не се престраши леда да стопи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Томова Всички права запазени
