30 янв. 2025 г., 07:41

Цвят

375 2 0

Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.

 

Улиците блестят с изкуствена светлина,
но стъпките в тях са тежки и крехки.
Под фасадата бляскава няма сърца,
има само мечти, които са леки.

 

Не всеки усмихнат е истински жив,
не всяка прегръдка топли душата.
Под шареното се крие страхлив
свят, потънал в самота и отплата.

 

Животът не чака, не пита, не спира,
а розовият цвят лесно се измива.
Свалиш ли очилата, ще видиш — умира
една истина, която не прощава.

 

Не се лъжи, не рисувай с боя
това, което боли, което липсва.
Виж света такъв, какъвто е — сега.
Едва тогава ще разбереш как живее истината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...