30.01.2025 г., 7:41

Цвят

367 2 0

Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.

 

Улиците блестят с изкуствена светлина,
но стъпките в тях са тежки и крехки.
Под фасадата бляскава няма сърца,
има само мечти, които са леки.

 

Не всеки усмихнат е истински жив,
не всяка прегръдка топли душата.
Под шареното се крие страхлив
свят, потънал в самота и отплата.

 

Животът не чака, не пита, не спира,
а розовият цвят лесно се измива.
Свалиш ли очилата, ще видиш — умира
една истина, която не прощава.

 

Не се лъжи, не рисувай с боя
това, което боли, което липсва.
Виж света такъв, какъвто е — сега.
Едва тогава ще разбереш как живее истината.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...