19 авг. 2010 г., 21:45

Цвят от рози

2.5K 1 22

                       Подари ми мига

и от него направих вселена -

                       за такава любов

                       само Господ решава дали!

Като в сън те обичам -

цвят от рози се сипе над мене...

                       даже топлият дъжд

                       вън във розово вече вали!

Ти си бялата нежност,

всяка клетка с любов напоила!

                       Сбра небесните късчета,

                       на ветреца втъка ги в дъха -

галещ вихър - тъй ласкав,

завалялото щастие в мене...

                       красотата пречистваща,

подарила ми с обич мига! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...