Подари ми мига
и от него направих вселена -
за такава любов
само Господ решава дали!
Като в сън те обичам -
цвят от рози се сипе над мене...
даже топлият дъжд
вън във розово вече вали!
Ти си бялата нежност,
всяка клетка с любов напоила!
Сбра небесните късчета,
на ветреца втъка ги в дъха -
галещ вихър - тъй ласкав,
завалялото щастие в мене...
красотата пречистваща,
подарила ми с обич мига!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени