Цял живот все на път

и вместо приятели - влакове.

Дали ще спра на някой кръстопът

и вместо да пътувам, аз да чакам?

Аз нямам дом, във който да посрещам

и нямам дом, във който да се върна.

Аз нямам дом, от който да изпращам

и нямам дом, от който да си тръгна...

Аз имам билети за влакове,

аз имам малки и големи гари.

Посреща ме и ме изпраща вятърът,

и махат ми от мрака светофари.

Такъв е жребият ми, може би жесток,

но не мога да вървя срещу съдбата...

И все на път, цял живот,

и влакове, вместо приятели...