16.02.2020 г., 12:39

Цял живот все на път

627 0 0

Цял живот все на път

и вместо приятели - влакове.

Дали ще спра на някой кръстопът

и вместо да пътувам, аз да чакам?

 

Аз нямам дом, във който да посрещам

и нямам дом, във който да се върна.

Аз нямам дом, от който да изпращам

и нямам дом, от който да си тръгна...

 

Аз имам билети за влакове,

аз имам малки и големи гари.

Посреща ме и ме изпраща вятърът,

и махат ми от мрака светофари.

 

Такъв е жребият ми, може би жесток,

но не мога да вървя срещу съдбата...

И все на път, цял живот,

и влакове, вместо приятели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...