16.02.2020 г., 12:39

Цял живот все на път

634 0 0

Цял живот все на път

и вместо приятели - влакове.

Дали ще спра на някой кръстопът

и вместо да пътувам, аз да чакам?

 

Аз нямам дом, във който да посрещам

и нямам дом, във който да се върна.

Аз нямам дом, от който да изпращам

и нямам дом, от който да си тръгна...

 

Аз имам билети за влакове,

аз имам малки и големи гари.

Посреща ме и ме изпраща вятърът,

и махат ми от мрака светофари.

 

Такъв е жребият ми, може би жесток,

но не мога да вървя срещу съдбата...

И все на път, цял живот,

и влакове, вместо приятели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...