Feb 16, 2020, 12:39 PM

Цял живот все на път

  Poetry » Other
624 0 0

Цял живот все на път

и вместо приятели - влакове.

Дали ще спра на някой кръстопът

и вместо да пътувам, аз да чакам?

 

Аз нямам дом, във който да посрещам

и нямам дом, във който да се върна.

Аз нямам дом, от който да изпращам

и нямам дом, от който да си тръгна...

 

Аз имам билети за влакове,

аз имам малки и големи гари.

Посреща ме и ме изпраща вятърът,

и махат ми от мрака светофари.

 

Такъв е жребият ми, може би жесток,

но не мога да вървя срещу съдбата...

И все на път, цял живот,

и влакове, вместо приятели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...