25 мар. 2011 г., 23:25

Цяла в нощен шоколад...

1.2K 0 25

Цяла в нощен шоколад,
    черна като ад,
спи горичката с маслини.
Блясва, като златен стон,
    тук-таме лимон
сред зелените богини.

    А в съня на пъпките,
    жаждащи за дъжд,
    шепот вливат стъпките
    на усмихнат мъж.

Месец съзаклятник бди,
    шепне на звезди
"Тихо!" иззад облак в мрака;
скришно под дърво добро
    своето ребро
влюбеният тръпно чака.

    Ето я -- божествена,
    с мирис на бадем,
    идва, лека, женствена:
    Ева е в Едем!

Поглед. Тупкащи сърца,
    пламнали лица.
Безтегловност... неми устни!
Като знак свещен над храм
    бързат над Адам
нежно клонки да се спуснат...

    ... Музо! Доста с лирата
    пях ти песни. Днес
    нека в транс секирата
    пее в тоя лес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С лекота боравиш с думите. Браво! Поздравления!
  • Боре, молбата за прошка е взаимна Харесва ми салатното ти мислене!
  • Подозирах, че след като я нарече... ЛЕКА, женствена... значи си изровил секирата и... voila - "изненада - гръцка салата"! Тодоре, прости ми, но "разговорите" с теб са удоволствие!
  • !
  • И аз, ама не се издавам :P Айде, ше чакаме.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...