25 мар. 2011 г., 23:25

Цяла в нощен шоколад...

1.2K 0 25

Цяла в нощен шоколад,
    черна като ад,
спи горичката с маслини.
Блясва, като златен стон,
    тук-таме лимон
сред зелените богини.

    А в съня на пъпките,
    жаждащи за дъжд,
    шепот вливат стъпките
    на усмихнат мъж.

Месец съзаклятник бди,
    шепне на звезди
"Тихо!" иззад облак в мрака;
скришно под дърво добро
    своето ребро
влюбеният тръпно чака.

    Ето я -- божествена,
    с мирис на бадем,
    идва, лека, женствена:
    Ева е в Едем!

Поглед. Тупкащи сърца,
    пламнали лица.
Безтегловност... неми устни!
Като знак свещен над храм
    бързат над Адам
нежно клонки да се спуснат...

    ... Музо! Доста с лирата
    пях ти песни. Днес
    нека в транс секирата
    пее в тоя лес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С лекота боравиш с думите. Браво! Поздравления!
  • Боре, молбата за прошка е взаимна Харесва ми салатното ти мислене!
  • Подозирах, че след като я нарече... ЛЕКА, женствена... значи си изровил секирата и... voila - "изненада - гръцка салата"! Тодоре, прости ми, но "разговорите" с теб са удоволствие!
  • !
  • И аз, ама не се издавам :P Айде, ше чакаме.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...