Цяла в нощен шоколад...
Цяла в нощен шоколад,
черна като ад,
спи горичката с маслини.
Блясва, като златен стон,
тук-таме лимон
сред зелените богини.
А в съня на пъпките,
жаждащи за дъжд,
шепот вливат стъпките
на усмихнат мъж.
Месец съзаклятник бди,
шепне на звезди
"Тихо!" иззад облак в мрака;
скришно под дърво добро
своето ребро
влюбеният тръпно чака.
Ето я -- божествена,
с мирис на бадем,
идва, лека, женствена:
Ева е в Едем!
Поглед. Тупкащи сърца,
пламнали лица.
Безтегловност... неми устни!
Като знак свещен над храм
бързат над Адам
нежно клонки да се спуснат...
... Музо! Доста с лирата
пях ти песни. Днес
нека в транс секирата
пее в тоя лес!
© Тошко All rights reserved.
Харесва ми салатното ти мислене!
