9 окт. 2008 г., 16:43  

Цялата съм твоя

1.3K 0 4

Обсебил си ме цялата,
и мислите, и чувствата.
Откраднал си сърцето ми!
Задигна ми душата!
Денят ми е болезнено
очакване на срещите.
А нощите са топъл,
южен вятър...
И колко ми е приказно
да съм до тебе.
И нежно да обичам,
да давам без остатък.
Да тръпна във ръцете ти,
да ме изгаряш цялата.
С очи да ме изпиваш,
със устни да разтапяш.
Да ми прошепваш в тъмното,
че искаш да съм твоя.
И да съм твоя аз,
завинаги, навеки.
Да виждам в погледа
как лудо ме желаеш.
И този миг да бъде
цяла вечност.
Обсебил си ме,
цялата съм твоя.
Откраднал си ме,
взел си ми душата!
Не позволявай

този сън да свърши!
Да го сънуваме
до края на земята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...