Цялата съм твоя
Обсебил си ме цялата,
и мислите, и чувствата.
Откраднал си сърцето ми!
Задигна ми душата!
Денят ми е болезнено
очакване на срещите.
А нощите са топъл,
южен вятър...
И колко ми е приказно
да съм до тебе.
И нежно да обичам,
да давам без остатък.
Да тръпна във ръцете ти,
да ме изгаряш цялата.
С очи да ме изпиваш,
със устни да разтапяш.
Да ми прошепваш в тъмното,
че искаш да съм твоя.
И да съм твоя аз,
завинаги, навеки.
Да виждам в погледа
как лудо ме желаеш.
И този миг да бъде
цяла вечност.
Обсебил си ме,
цялата съм твоя.
Откраднал си ме,
взел си ми душата!
Не позволявай
този сън да свърши!
Да го сънуваме
до края на земята!
© Мария Вергова All rights reserved.
Хубав стих!Поздрав!
