11 окт. 2009 г., 00:54

Цялото

956 0 3

Тя
е жена зад контрол на съзнанието -
жажда, изградена от от желание,
прикрита зад студена безбрежност.
Зад стъклен оттрениран поглед.
Побегнала от страх и страдание.
Всъщност е пламенна.
Не даваща, не получила -
жена гротеска.

+

Той
е хормоните физиология,
надделяващ с хъс при потъване в мътни води.
Крещи. Писък - аларма.
Той е логиката, ако има такава.
Рамо - опора, сила - куршум.
Всъщност, клон спасител за изплуване.

+

То
е корпус,
издъхващ до тлен в надпревара, изнемогващ.
Душата не се примирява -
бунтува се, дращи, изцежда,
но плътта изостава
до недъгавост,
до проказа.
Обременена от безсилието му,
мечтаеща да лети нетленна,
всъщност е душа приятел.

=
Те
са цялото
в непрестанно надмощие
с невъзможна раздяла.
Съществуват в очакване...
До края на хормоните,
до излитането на "онези" няколко грама,
до затрупването на недъгавото,
до свършване на "маймунарника" - живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....