11 окт. 2009 г., 00:54

Цялото

954 0 3

Тя
е жена зад контрол на съзнанието -
жажда, изградена от от желание,
прикрита зад студена безбрежност.
Зад стъклен оттрениран поглед.
Побегнала от страх и страдание.
Всъщност е пламенна.
Не даваща, не получила -
жена гротеска.

+

Той
е хормоните физиология,
надделяващ с хъс при потъване в мътни води.
Крещи. Писък - аларма.
Той е логиката, ако има такава.
Рамо - опора, сила - куршум.
Всъщност, клон спасител за изплуване.

+

То
е корпус,
издъхващ до тлен в надпревара, изнемогващ.
Душата не се примирява -
бунтува се, дращи, изцежда,
но плътта изостава
до недъгавост,
до проказа.
Обременена от безсилието му,
мечтаеща да лети нетленна,
всъщност е душа приятел.

=
Те
са цялото
в непрестанно надмощие
с невъзможна раздяла.
Съществуват в очакване...
До края на хормоните,
до излитането на "онези" няколко грама,
до затрупването на недъгавото,
до свършване на "маймунарника" - живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...