Oct 11, 2009, 12:54 AM

Цялото 

  Poetry » Other
701 0 3

Тя
е жена зад контрол на съзнанието -
жажда, изградена от от желание,
прикрита зад студена безбрежност.
Зад стъклен оттрениран поглед.
Побегнала от страх и страдание.
Всъщност е пламенна.
Не даваща, не получила -
жена гротеска.

+

Той
е хормоните физиология,
надделяващ с хъс при потъване в мътни води.
Крещи. Писък - аларма.
Той е логиката, ако има такава.
Рамо - опора, сила - куршум.
Всъщност, клон спасител за изплуване.

+

То
е корпус,
издъхващ до тлен в надпревара, изнемогващ.
Душата не се примирява -
бунтува се, дращи, изцежда,
но плътта изостава
до недъгавост,
до проказа.
Обременена от безсилието му,
мечтаеща да лети нетленна,
всъщност е душа приятел.

=
Те
са цялото
в непрестанно надмощие
с невъзможна раздяла.
Съществуват в очакване...
До края на хормоните,
до излитането на "онези" няколко грама,
до затрупването на недъгавото,
до свършване на "маймунарника" - живот.

© МАРИЯ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??