Cънят, преди да си отиде
Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило
по гръбчето. И стана късно,
звездици златни, на котило -
искрици козинката пръсна.
Замъркаха в нощта сонати,
изплете паяк златни струни.
Отвън със стъпчици познати,
притича сън - да ме целуне.
Събудих се, почесах тихо,
ушите плюшени на мрака.
Звездите - котенца се скриха,
в ъглите - тъмна нощ да чакат.
Приглажда утрото мустаци,
вретенце в гърлото заприда,
в кафето с лапи прави знаци,
сънят, преди да си отиде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
