Cърце от силикон
Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами,
в ръцете крехки тази кошница тежи.
Момиче е, на десет, вече е голяма,
на пръсти знае тя житейските лъжи.
Дано поне и тази вечер се намерят,
сред тези плашещи я, силни господа,
поне 5-6 в които жив е кавалерът,
че инак утре са на хлебец и вода.
Ръчичките, избодени, така чевръсти,
на всяка маса носят дъхав цвят червен.
Потайно барман просълзен се бързо кръсти,
пази я, Боже! И децата ми, и мен...
Изгрява утро и цветята тихо клюмват.
Към скромната къщурка малката върви,
Мълчи градът дори и дума не продумва,
сърце от силикон той носи... не кърви
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
