На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите.
Сама ще надяна монашески робата,
конопът на болките - вече го гръстя
Дори на Голгота - далече от злобата,
сърцето си с име на цвете ще кръстя.
И дойде ли ден и мечтите откъснете,
и спомен за мен - слънчоглед не изникне.
В очи на детенце, търсете - невръстното, ...