11 янв. 2013 г., 13:20

Църква на високото 

  Поэзия » Другая
1378 0 16

 

Някакъв свят оцелява във мен.

Блъска камбанено в мене – кокиче!

Тихо наричам го – мой, откровен –

малкият свят на големите срички.

 

Малкият свят със широки очи,

дето докосват отвъд всичко зримо,

в който живеят човеци без дни,

който сънува и диша във рими.

 

Той ще умира, възкръсва... И пак

никакви хора с уплашени стъпки

ниско ще тъпчат кокичето - в праг.

Само че то си е хвърлило пъпа

 

горе, в камбаната. Горе, във мен.

Там на човек всяка църква прилича.

Моля, простете – светът е спасен!

Бял - като Бог.

                             И страха да обичате.

 

 

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??