Църква на високото
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи,
дето докосват отвъд всичко зримо,
в който живеят човеци без дни,
който сънува и диша във рими.
Той ще умира, възкръсва... И пак
никакви хора с уплашени стъпки
ниско ще тъпчат кокичето - в праг.
Само че то си е хвърлило пъпа
горе, в камбаната. Горе, във мен.
Там на човек всяка църква прилича.
Моля, простете – светът е спасен!
Бял - като Бог.
И страха да обичате.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
