dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
11.01.2013 г., 13:20 ч.

Църква на високото 

  Поезия » Друга
1187 0 14

 

Някакъв свят оцелява във мен.

Блъска камбанено в мене – кокиче!

Тихо наричам го – мой, откровен –

малкият свят на големите срички.

 

Малкият свят със широки очи,

дето докосват отвъд всичко зримо,

в който живеят човеци без дни,

който сънува и диша във рими.

 

Той ще умира, възкръсва... И пак

никакви хора с уплашени стъпки

ниско ще тъпчат кокичето - в праг.

Само че то си е хвърлило пъпа

 

горе, в камбаната. Горе, във мен.

Там на човек всяка църква прилича.

Моля, простете – светът е спасен!

Бял - като Бог.

                             И страха да обичате.

 

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??