Д.Н.К.

26 февр. 2011 г., 19:44

Поэзия » Философская

494 0 0

"Д.Н.К."

Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта -
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист,
но целият потънал си в калта.

С усмивка на уста прегръщаш Дявола,
танцуваш в транс сред вечен мрак,
убиваш в себе си детето и дъгата
и се оглеждаш неспокоен. Пак
бе сън това...

... но знай, че Раят празен е отдавна,
умряха всички ангели бездушни,
ще гниеш в дупка черна, влажна, гадна
и червеи ще хапят твойте устни...

Д.Н.К.

Свързани произведения

Комментарии

Предложения