* * *
Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо
на мойта мисъл тихото перо...
В нощта пристигнал,
си светилникът...
И бдиш,
и с нежност ме подтикваш към поуките...
И с топлата ръка
приспиваш мисълта...
Да се роди отново
в утрешния ден,
с лъчите на изгряващото слънце...
И тъй спокойно е със теб до мен
и книгата не искам да затварям
никога...
А да я допиша до последен празен ред
и на корицата да сложа подписа:
ОБИЧАМ ТЕ!
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо
на мойта мисъл тихото перо...
В нощта пристигнал,
си светилникът...
И бдиш,
и с нежност ме подтикваш към поуките...
И с топлата ръка
приспиваш мисълта...
Да се роди отново
в утрешния ден,
с лъчите на изгряващото слънце...
И тъй спокойно е със теб до мен
и книгата не искам да затварям
никога...
А да я допиша до последен празен ред
и на корицата да сложа подписа:
ОБИЧАМ ТЕ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
