Apr 15, 2008, 8:31 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 8
Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо
на мойта мисъл тихото перо...
В нощта пристигнал,
си светилникът...
И бдиш,
и с нежност ме подтикваш към поуките...
И с топлата ръка
приспиваш мисълта...
Да се роди отново
в утрешния ден,
с лъчите на изгряващото слънце...
И тъй спокойно е със теб до мен
и книгата не искам да затварям
никога...
А да я допиша до последен празен ред
и на корицата да сложа подписа:
ОБИЧАМ ТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...