face04 (Таня Кирилова)
163 3746
4 июл. 2010 г., 17:37

****** 

  Поэзия
812 0 8

Не вярваше, че можеш да се влюбиш.

Пресичал много улици-съдби,

наметнал вехтата си риза,

прегърбен днес се молиш за мечти.

 

Манекен без кукловод като въздишка.

Очите свеждаш – празни от любов.

И чакаш някой с къшей хляб - усмивка,

да ти върне радостта за цял живот.

 

В превратности съдбата си написал.

И греховете ти личат от всеки ред.

Закоравели, дланите ти стискат

изхабени думи, направили сърцето лед.

 

В самотата си се луташ като призрак.

Луната в теб сънува хиляди лица.

Но в отраженията смисъл не намираш,

подвластни са били единствено на суета.

 

Не вярваше, че може да се влюбиш.

Но ето, че отваря се врата.

И светлина в душата ти се влива,

дошла за теб е най-красивата жена - Смъртта.

© Таня Кирилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Очите свеждаш – празни от любов." - много ме натъжаваш,Таня!Силно ми въздейства този стих,Таня!


  • Страхотен финал, дано лирическият да се справи и с тази красавица, макар че...
    Оригинален стих, силно въздействащ!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!
  • А може би това е жената към чиято любов се стремят всички силни мъже, по-точно тя се стреми към тях. Нещо такова е. Поздрав!
  • !!!
  • Аз пък няма да И пристана, пък!
    Жена ли е, все някога ще ти резне главицата...
  • Поздрав!Хареса ми!
  • Доста специална вечер, очевидно
    Хареса ми, даже го разбрах
  • Еее, финала ме изненада!
    Поздравления, Таня!
Предложения
: ??:??