******
Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка.
Очите свеждаш – празни от любов.
И чакаш някой с къшей хляб - усмивка,
да ти върне радостта за цял живот.
В превратности съдбата си написал.
И греховете ти личат от всеки ред.
Закоравели, дланите ти стискат
изхабени думи, направили сърцето лед.
В самотата си се луташ като призрак.
Луната в теб сънува хиляди лица.
Но в отраженията смисъл не намираш,
подвластни са били единствено на суета.
Не вярваше, че може да се влюбиш.
Но ето, че отваря се врата.
И светлина в душата ти се влива,
дошла за теб е най-красивата жена - Смъртта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
