* * *

8 янв. 2014 г., 13:11

Поэзия

459 1 1

Попитах се, къде съм тръгнал,
къде душата ми копнее.
И там, на вятъра притихнал,
отговор ще дам на нея.
Аз тръгнал съм към времето безкрайно,
там дето няма ни тъма, ни мрак.
И там където всичко е омая,
ромон, стих, дъга и смях.
Ах, как копнея страх да няма,
да няма болка и тъга.
Да няма подла, жлъчна яма,
да няма суета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения