Попитах се, къде съм тръгнал,
къде душата ми копнее.
И там, на вятъра притихнал,
отговор ще дам на нея.

Аз тръгнал съм към времето безкрайно,
там дето няма ни тъма, ни мрак.
И там където всичко е омая,
ромон, стих, дъга и смях.

Ах, как копнея страх да няма,
да няма болка и тъга.
Да няма подла, жлъчна яма,
да няма суета.

А толкоз ли е трудно да обичаш,
да чувстваш, да усещаш, да гориш.
И в думите си да се вричаш,
а после сладко да заспиш.