Попитах се, къде съм тръгнал,
къде душата ми копнее.
И там, на вятъра притихнал,
отговор ще дам на нея.
Аз тръгнал съм към времето безкрайно,
там дето няма ни тъма, ни мрак.
И там където всичко е омая,
ромон, стих, дъга и смях.
Ах, как копнея страх да няма,
да няма болка и тъга.
Да няма подла, жлъчна яма,
да няма суета.
А толкоз ли е трудно да обичаш,
да чувстваш, да усещаш, да гориш.
И в думите си да се вричаш,
а после сладко да заспиш.
© Цветелин Казашки All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
