28 июн. 2011 г., 22:11

* * *

634 0 1

***


Посвещава се на всички творци!


Че написал нещо е за мен,

радостна съм ден след ден!

Господин Терзийски (Иво)

пише тъй игриво...


Как ли се навих

да напиша този стих...?

Може би от радост, а може от тъга,

седнала съм аз да пиша

с писалка във ръка...


Защо ли пиша този стих...?

Защото аз открих

стихчето на Иво...

То е тъй игриво!!!


Творбите му и до една

написани са тъй добре!

Една творба - една вълна

в талантливото море!


И гмуркам се в водите му

с усмивката безкрайна,

виждам във очите му

новата творба омайна!


Залива ме нова вълна -

идва нова творба... още една!

 

Ралица Костова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рали, нека доброто ти сърчице винаги се изпълва с радост при съприкосновението с изкуствата. Остани на брега на поезията, където не винаги грее слънце, но пък и изненадите никога не свършват...Благодаря ти и за този топъл стих, долетял при мен в това хубаво Лондонско утро, подпечатан с печата на необикновено чистото ти поетично сърце...Поздрави и за баща ти, без чиято подкрепа нищо и никога нямаше да бъде същото....Иво Терзйиски

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...